(Една котка ходи по салона и седна на един стол) Тая котка е предметно учение. (...) Сега аз мога да взема тая котка, да я хвана за опашката и да я набия, нали? Но в нея има една човешка душа, която е влязла. Човешка душа, нищо повече! Ще слуша сега. Чрез котката слуша. Откъде този ум у нея и на стол да седне! То е едно състояние на човека. Не е животинско състояние. Не е много възвишена тая човешка душа, която е влязла. Те са души, които се нуждаят. Всички животни са сега пълни само с човешки души от разни степени. Животинското Царство е пълно с тях. За предпочитане е да живееш в една котка, отколкото вън. Вън е ужасен студ, несгоди. В една котка е все таки по-хубаво място.