Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат.

Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия. Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому. Този човек е женен, има 4-5 деца. Съвсем е загазил, обеднял е, няма нищо. Той казва: „Нямам нищо, нямам пет пари.“ Ти казваш: „Защо бях толкова глупав?“ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето си дал хиляда лева. Да допуснем, че си направил една погрешка, защо трябва да правиш втора погрешка и да губиш цял месец да мислиш защо си ги дал. Първата погрешка си я направил, както и да е, защо сега ще правиш втората погрешка? Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва да правиш сега? Нали учениците, като пишат и сбъркат, имат гуми. Като рисуват, изваждат си гумата и изтъркат погрешката. Никога не съжалявай, че си направил една услуга, макар и да не е дала някой резултат. Когато и да е, резултатът ще дойде. Не считайте, че ще изгубите едно добро, което сте направили. Ще приведа един пример. Той се случил преди 70 − 80 години във Варна. Един българин свършил на Запад по музика. Същевременно бил поет и философ. Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи. Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може да свири, нито да преподава нещо. Обеднял е, честолюбив е и няма къде да иде. И си казва: „Искам да се самоубия. Така не може да се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал. Ела ми на гости.“ Онзи три дена бил гладувал. Тръгва със свещеника. Свещеникът го разпитва и онзи му казва: „Случи ми се голяма неприятност с варненските чорбаджии.“ Свещеникът му казал: „Няма нищо. Случват се такива работи.“ Онзи му разправил цяла история. Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък. След 4 − 5 месеца той става секретар на валията, на турския валия, понеже знаел френски. Попът го наколадват, че бил някакъв си комита, че писма му носили. Правят обиск и задигат всичките му книжа. А пък действително имало някои писма, които го компрометирали. Търсят един човек да прегледа книгите. Най-после намират този българин да му прегледа книгите. Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя. И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха да те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер да компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава. И казва на валията: „Няма нищо особено в книжата.“ Направи доброто, то е най-силното нещо за човека. Човек трябва да прави добро.

Първото и последното място,
МОК - София, 15.2.1935г.