Когато Бог влезе в човека да живее, той (човекът) никога не може да бъде нещастен. Правим винаги опит за тялото, а за душата си никога не правим опит. Например всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата, какво трябва да направим и т. н.