Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране.

Някой път сме недоволни, роптаем против себе си – защо? – казваме: „Нямам воля, не мога да направя това и онова“. – „Защо нямаш воля; нали си господар на себе си; каква е причината?“ – „Нямам ум.“ – „Как да нямаш ум, коя е причината да нямаш ум? Трябва да има някаква дълбока причина.“ На какво се дължи туй вътрешно раздвояване на човека? Дължи се на това, че ние сме дошли в противоречие с Господа, с Великия Закон. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска. Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране. Знаете ли какво правят мечкарите, които разиграват мечки? Дават на мечката съвсем малко брашънце и ѝ турят на устната голяма брънка, та като я подръпнат, да се подчинява и да не бъде опасна. Трябва и на тази наша мечка да турим халка и синджир на долната устна и да ѝ даваме малко брашънце, за да не се развият у нея ония инстинкти, които са опасни.

Законът на служенето,
НБ - София, 27.7.1914г.