Благодатьта показва, че туй сѫщество е живѣло въ съгласие съ Божиитѣ закони, затова има тази благодать. А за онѣзи сѫщества, които не сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони, нѣма благодать – за тѣхъ има карма.

Сега, запитватъ нѣкои: ти откѫдѣ идешъ? – Не зная. Ами отъ какво произхождение си? – Не зная. Има ли другъ свѣтъ? – Не зная. Азъ съмъ срѣщалъ важни богослови, които почватъ да ме убѣждаватъ и да ми казватъ: и да нѣма другъ животъ, ако живѣя добрѣ или злѣ, губя ли нѣщо съ това? Разбира се, че губишъ, губишъ живота си. Смъртьта е една загуба. Дошълъ той да ми разправя, има ли Господь, нѣма ли, има ли другъ свѣтъ, нѣма ли. Азъ оттамъ идвамъ, а той сега отива, и ще ми разправя, какво има тамъ, и какво нѣма. Казвамъ: оттамъ идвамъ, и послѣднитѣ новини зная. Нѣкои казватъ: много е казано. Кое е многото? Аз показвам естественото положение. Ти още не си излѣзълъ навънъ, не си се облѣкълъ, не си се измилъ, а азъ станахъ въ 4 ч. с, ходихъ на полето, чухъ какъ пѣятъ птичкитѣ, видѣхъ какъ слънцето изгрѣ. Какъ, слънцето не е изгрѣло, азъ не го виждамъ! Че какъ ще го видишъ? Ти още не си станалъ, въ кревата си, а азъ оттамъ идвамъ. Ти ще станешъ, ще се облѣчешъ и ще излѣзешъ. Отъ кѫщи нѣма да видишъ слънцето. Ако ти станешъ като мене въ 4 ч., условията тогава ще бѫдатъ едни и сѫщи, и за мене, и за тебе. Ако спишъ, нищо нѣма да видишъ. За всинца ви се изискватъ едни и сѫщи условия. Никому не се дава по благодать. Нѣкои хора по благодать разбиратъ тъй: дѣдо имъ да умре, че да имъ остави наслѣдство. Това не е благодать. Индуситѣ иматъ думитѣ „карма и дихарма“. Карма подразбира сѫдба, лоши послѣдствия, т.е. туй, което си правилъ, ще ти го правятъ, а дихарма подразбира най-хубавитѣ условия, които Богъ е далъ на разположение на твоята душа. Това ти се дава като благодать. Всички хора наоколо те обичатъ, всички ти треперятъ и сѫ готови да изпълнятъ всѣко твое желание. Това наричатъ въ християнския свѣтъ благодать и казватъ, че благодатьта освобождава човѣка отъ всичко. Не, благодатьта показва, че туй сѫщество е живѣло въ съгласие съ Божиитѣ закони, затова има тази благодать. А за онѣзи сѫщества, които не сѫ живѣли въ съгласие съ Божиитѣ закони, нѣма благодать – за тѣхъ има карма.

Блаженъ този рабъ!,
НБ - София, 9.11.1924г.