Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко; като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява. Горделивият е точно обратното на тщеславния – той не обича външно да се представя.

Между горделивия и тщеславния човек има рязко различие. Който намери тази разлика, той по никой начин не може да се обърка. Гордостта произтича от ума, а тщеславието – от сърцето. Горделивият човек е подобен на къртица, която тихо, без шум, от никого незабелязана, рови земята – хората виждат тук-там купчинки пръст, но кой ги е изкарал навън не знаят. Тщеславният човек е подобен на кокошка, която едно яйце да снесе, окряква света – всички да чуят, че е снесла яйце. Сега ще нахвърлям няколко мисли върху гордостта и тщеславието. Гордостта се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека. Тщеславието пък произтича от желанието на човека да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвременната култура. Той се облича хубаво, по последна мода; дрехите, обущата му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата – добре поставени, на място; косата му е хубаво, гладко причесана. Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко; като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява. Горделивият е точно обратното на тщеславния – той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той минава за скромен, за смирен – не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него.

Гордост и тщеславие,
МОК - София, 24.1.1923г.