За да слугува човек на Господа, не трябва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговите „по-малки братя“.

Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“. Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно. Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм. В туй сблъскване и биене Господ е турил млякото в мътилката, и хората се блъскат ту нагоре, ту надолу, докато излезе маслото на повърхността; маслото ще бъде употребено за ядене, а другото ще остане мътеница – едни ще станат масло, други – мътеница. И маслото, и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата. Христос се обръща към юдеите и ги пита кои искат да бъдат Негови ученици. Някои от нас казват: „Аз съм вярващ, вярвам в Христа“. Ония, които само вярват в Христа, те са слушатели; Неговият въпрос обаче се отнася към онези, които искат да приложат Неговия Закон. Ако можете да се спрете и да размислите върху думите „слугувам на Христа“; ако бихте се опитали цяла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили великата тайна на тия думи, която не може да се каже тук. Тя е много проста, но трябва да имате светлина, Христос да ви даде тази светлина, условията, при които може да се развива тя; само Той може да ви я даде. Аз мога да ви дам семенца, но условията, за да израстат те, може да даде само Христос. Туй чувство на Любов не зависи от нашите сили и желания, то зависи от този контакт, който бихме имали с Христа. Някои питат: „Къде е Христос?“, и Го очакват от Небето. Христос е вече в света, и последният го чува. Той идва по два начина. Той има две лица: едното е благо – „мир вам“, а другото навъсено – с огън, пушки и топове. Сега Той вика: „Докарайте онези, които не послушаха Моето учение, да изпитат горчивините на непослушанието. Не искат на Мене да слугуват, нека изпитат всички горчивини на своите дела. Всеки да пожъне това, което е посял“, както не можем да простим на един престъпник, който е избил сума невинни деца, а го наказваме. Христос се обръща и казва: „Ако някой слугува на Мене, Мене да последва“. И вие казвате: „Лесно е да се последва; можем да Го последваме и да Му кажем: „Учителю“; но Той може да ви отговори: „Не защото искате учението Ми, казвате това, а защото се нахранихте от хляба и рибата“. Ще ви попита: „На някой болен помогнахте ли, излекувахте ли го?“ За да слугува човек на Господа, не трябва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговите „по-малки братя“. Хората искат от Бога да направи техните жена и деца да са здрави, да им даде пари, да имат положение. 2,000 години ей-туй е слугуването на Господа. И сега Той пита Европа върху туй: „Вие толкова години какво направихте за Мене?“ И ако се яви Христос, вие какво ще Му кажете? Мислете какво ще Му кажете върху това – какво сте направили за Него. Ние можем да бъдем спокойни при тези събития, които застрашават целия свят. За нас е важно да знаем в коя категория ще попаднем. Мнозина сте искали да видите Христа; наближава денят, когато ще Го видите – някои отблизо, други отдалеч; някои само горе на облаците. И затуй казвам: моментите, които преживявате, са най-трудни за вас. Ако отсега нататък имате илюзията да постигнете туй или онуй, много се лъжете. Аз ви давам съвет: в малкото време, което остава, да се научите да слугувате на Господа, за да не ви завари неприготвени. Да не мислите, че има още време; няма никакво време; за цялото туй поколение няма време. И деца, и възрастни, и свещеници, и управляващи, и царе – всички трябва да се научат да слугуват на Господа; ако не – мътеница ще станат. Млякото е вече издоено от кравата. Какво разбирате, че искам да ви кажа? Че млякото е излязло из плътта и че Господ вече ще извади маслото от него. Тази крава виждаме всинца; издоената крава – това сме ние. Ако Бог толкова хиляди години ни кани, как трябва да ни намери на земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намери децата в къщи, че са се хванали за косите и се бият, какво ще помисли? Че майката не ги е възпитала добре. Всеки има против някого по нещо: хората все се съдят, обикновени граждани, учители, свещеници, либерали, консерватори, тесни и широки социалисти, между религия и учители и наука – навсякъде има разделение на възгледите; но ние трябва да дойдем до убеждението да отхвърлим всичко онова, което трови нашия живот, и в този поне момент да се примирим, да станем тихи и спокойни, да очакваме със смирение великото събитие, което настъпва. Досега хората питаха има ли друг свят или няма; настава един момент, когато Небето ще каже има ли духове или няма, има ли ангели или няма; до някоя година ще видите има ли Господ или няма; ще видите може ли Господ да оправи света или не може. Ако някой не вярва, нека почака и ще провери. С аргументи няма да ви говоря сега – умните ще разумеят това, което казвам. Който не ще, ще остане в бъдеще пак да се учи наново.

Законът на служенето,
НБ - София, 27.7.1914г.