Помнете: докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото учение. Влезете ли в стаичката си, истината, правдата, любовта ще царуват във вас. Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила. Никакво недоволство, никаква сянка няма да се яви на лицето ви.

Ти се молиш, но твоята молитва нищо не ти допринася. Едно нещо е да се молиш вън, тоест вън от духовния свят, друго нещо е да се молиш в скришната си стаичка, тоест в духовния свят. Малцина се влезли в скришната си стаичка. Който влезе в тая стаичка, става господар на себе си и възкръсва. Кой човек не възкръсва? Който не излиза от скришната стаичка. Ще влезеш в скришната стаичка и ще излезеш вън. Казвате: „Такова възкресение ли очакваме?" Вие приличате на млада мома, която очаква някой княжески син. Като не дойде той, дохожда един беден, скромен момък. Тя го поглежда и казва: „Княжеският син закъсня. Няма повече да го чакам, ще взема бедния момък." Помнете: докато сте вън от стаичката си, никога няма да разберете Христовото учение. Влезете ли в стаичката си, истината, правдата, любовта ще царуват във вас. Волята, умът, сърцето ще се проявят с всичката си сила. Никакво недоволство, никаква сянка няма да се яви на лицето ви. Питате: „Вън ли съм, или вътре в стаичката?" Вън сте, всички сте вън. Някога правите опит, влезете вътре, постоите десетина секунди и пак излизате вън. Доброто и възвишено настроение, което понякога имате, както и желанието ви да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия, това се дължи на момента, който сте прекарали в тайната си стаичка. „Нали сме правоверни?" Според мене правоверен е само оня, който е в тайната си стаичка. На оня, който е в тая стаичка, моето почитание и благословение. За него всякога мога да се моля. Оня, който стои вън от стаичката си и само философства, той е далеч от мене - за него не мога да се моля. Той казва: „Помоли се за мене." „Влез в скришната си стаичка, заедно ще се помолим."

Кога се молиш,
НБ - София, 27.4.1919г.