Злото седи в това, да цъфне един цвят. Злото го кара да цъфти. Един плод, за да узрее, доброто го кара.

Някой казва, трябва да бъдем свободни. Човек може да бъде свободен, а пък може да изгуби своята свобода. Човек пари може да има, знание може да има и да не е свободен. Краката са парализирани, ръцете са парализирани, неговият ум е парализиран, сърцето е парализирано, не може да мисли. Казвам сега, трябва да турите основа на свободата. Малко по-другояче трябва да се разбира тази свобода. Човек се ражда със своята свобода и всеки един трябва да зачита свободата, която Бог е дал на човека. Тази идея трябва да турите – без свобода, човек не може да мисли. Щом не можеш да мислиш, не си свободен. Трябва да се научиш да мислиш. Щом не можеш да обичаш, ти не си свободен. Щом не можеш да правиш добро и зло в света, ти не си свободен. Казват: Светът само с добро няма да се оправи. Представете си някой човек, излезе му една голяма фуска цирей. Казваме: Само с добро, не трябва да правим зло. Тогава тази фуска ще мажем с мехлем, тя не си отива. Циреят стои, мъчи човека. Дойде злото, казва: Какво ще го мажете с мехлем, я ножа. Разрежат цирея и човекът оздравее. Злото може да освободи човека от всичките циреи, всичките препятствия в света злото отмахва. Когато се гради една къща, злото ще иде с чука; когато се гради една къща, дървета се секат, трева се изкоренява. Без злото ще кажем, че дърветата трябва да седят на мястото си, тревата да си седи на мястото, това да не бутаме, онова да не бутаме. Но можем да идем до другата крайност и да кажем: Доброто е непотребно. Злото седи в това, да цъфне един цвят. Злото го кара да цъфти. Един плод, за да узрее, доброто го кара. Ако в света съществува само злото, тогава ще имаме само цветове и никакви плодове няма да имаме. След като цъфне и завърже, за да узрее този плод в природата, е така: доброто трябва да дойде и да накара този плод да узрее. Злото не може да го накара да узрее. Доброто пък не може да го накара да цъфне. Пъпката е затворена, няма свобода. Сега, да имате една представа в себе си. Вие не вземайте това, което хората мислят. Този нямал свобода, онзи нямал свобода. Най-първо, това е лъжа. Свободата съществува. Кажи на човека: Слушай, ти си свободен. Не вярвай в тази лъжа, че не си свободен. Повярвай, че си свободен и ще се освободиш. Хубавата вода нали е свободна. Щом дойде студът, вкочани я, и тя казва: Не съм свободна. Казвам й: Не бой се, след 3 месеца ще бъдеш свободна. – Кога? – Ще видиш. Дойде слънцето, нагрее тази вода, стопи се, потече. Казвам: Онова, което освобождава вътре човека, то е Божественото в нас. Божественото е, което кара хората да бъдат свободни. Както и да мислите вие, Божественото е, което освободи хората. Туй, Божественото, трябва да се приложи. Не само да вярваш. Ако не се прилага тази вяра, нищо не струва, нищо не се постига. Първото нещо: казвам, че хората вярват в много лъжи. Казва някой: Аз съм сиромах човек. Не е вярно. – Аз съм болен човек. Че е болен, болен е, но не е вярно. – Болен съм се родил. Не е вярно. – Аз всичко мога да направя. Не е вярно. В даден случай, в даден момент, човек едно нещо може да направи; като лекар – разрежеш цирея и човекът оздравее, умен си. Ако този човек, след като разрежеш цирея, не оздравее, ти не си вложил доброто. Циреят, който дошъл на ръката на човека, злото царува там. Следователно, злото лекува.

Зачитане,
МОК - София, 26.3.1943г.