Когато нещата не са верни, има много дрънкане, когато нещата са разумни, образуват сладчина. Щом нещо е вярно в тебе, ти усещаш сладчина. Щом една дума е вярна, ти усещаш приятност. Това е признак, че нещо е хубаво. Щом не е хубаво, усещаш нещо горчиво. Горчивината всякога ни показва, че не сме на правия път. Сладчината показва, че сме на правия път. Сладко е всяко нещо, което показва правия път. Всяко нещо, което е горчиво, показва, че пътят не е хубав. Горчивината и сладчината са два възпитателни метода. Сладчината казва: Това е правият път, тръгни. Горчивината казва: Този път не е заради тебе. Защо е сладкото? – Сладкото показва, че работата е започнала добре. Горчивото показва, че не е добре започната работа. Значи светът има разумен стремеж. В разумните работи се образува сладчината. Тия, сладките плодове ги посяха разумни същества. Сладчината в плода показва, че има разумност. Там, дето има сладчина, има разумност. Там, дето няма сладчина, разумността отсъства. Горчивината служи за лекуване. Горчивите работи лекуват. Сладчината носи здраве. Горчивината изпъжда болестите. На една болест, като й дадеш горчивина, бяга, защото болестта е голям аристократ. Болестта обича всички да й работят. На всичките болни готвят хубаво ядене. Мляко дават да пият, захар дават, всичко дават да ядат. Най-после, търси от някоя птица, мляко да намери. Защо е болен човек "Б", защото не е посял житото си. "О"-то показва добрите условия, които има, и не ги използвал. След туй "Л"-то показва любовта, която се е проявила; "К"-то е товар, който му е даван и не го е пренесъл, та се натрупал. "А"-то значи, добре да затвориш ума си и сърцето си, това е закон.