Ти като не обичаш някого, то е война. В тази война – с туй неразположение, омразата, която имаш към някого – всеки ден измират милиони клетки, не тъй десет–двайсет хиляди, но пет–шест милиона клетки измират.

Защо стават тия войни, избивания? То е от безлюбие. Ако ние и всичките хора бихме имали Любов към Бога, тия въпроси на войната щяхме да ги разрешим по друг начин. Не че този начин не е добър. За Бога всичко е добро в света. И сега се върши Волята Божия, но тази воля спъва самите нас. За нас е пакостно – за божествения свят е праволинейно. Вие казвате: „Защо е тази война?“ Питам, ами защо е войната вътре във вас. Вие не обичате някого. Защо не го обичате? Казвате: „Защо е тази война?“ Ти като не обичаш някого, то е война. В тази война – с туй неразположение, омразата, която имаш към някого – всеки ден измират милиони клетки, не тъй десет–двайсет хиляди, но пет–шест милиона клетки измират. Знаеш колко мъчно те се възобновяват. Ние сами създаваме своето нещастие.

В начало бе Словото,
НБ - София, 27.4.1941г.