Когато се говори за философия, за християнство, за окултизъм, подразбираме духовния свят. Когато се говори за обикновени неща, ние сме на физическия свят, дето се правят опити. – Не може ли без опити? – Не може. Физическият свят е опитна школа. Който е минал съзнателно през нея, той влиза и излиза свободно и в духовния свят. Той се намира в положението на човек, който знае много езици. Между който народ и да отиде, знае езика му и се разговаря с хората. – Къде е духовният свят? – Около нас, както и физическият. И двата свята са на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи. И в духовния свят има къщи, но стъклени, затова светлината прониква отвсякъде. Там има реки, морета и океани, както на земята, на физическия свят. Оттук вадим заключение, че физическия свят е създаден по подобие на духовния. Казано е в Битието, че земята била неустроена и пуста. За духовния свят, обаче, не се казва нищо. Значи, той е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. През големи митарства ще го прекарат, докато стъпи кракът му там. Духовният свят представя абсолютна реалност по форма, по съдържание и по смисъл. Физическият свят е реален само по форма.