Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят. Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове.

Казвам: да си духовен не значи да си религиозен. Под „духовен" разбирам силен човек. Силен е оня, който при вида на отворената и пълна със злато каса остава тих и спокоен и казва: „Не се нуждая от пари." Ако си добър музикант като Паганини, защо ти са пари? Ще вземеш цигулката си и ще свириш, а парите ще вървят след тебе. Вече четирийсет години работя между българите и само едно чувам: „Пари, пари." Ето вече имат пари. Едно време българите бяха идолопоклонници, а днес са иконопоклонници - кланят се на парата като на икона. Те не трябва да бъдат нито идолопоклонници, нито иконопоклонници. Това не е молитва. Българите трябва да се молят само на Бога и само на Него да се кланят. Българите трябваше да се молят само за жито, за царевица, за плодове. Днес има богати хора, но те са още иконопоклонници. Много от сегашните хора продават икони. Ние знаем какви са техните икони. Не се позволява на културните хора да се кланят на идоли и на икони. Да ги турят за украшения може, но да влагат надеждата си в тях, това е престъпно. Жената, като види парите на мъжа си, не трябва да ги пожелае, но да каже: „Това е иконопоклонство." Служи си с парите, без да им се кланяш. Парите могат да изчезнат. Какво ще правиш тогава? Ще кажеш, че не можеш да живееш. Това е иконопоклонство. Някой иска да има звонкови монети. Щом ги иска, ще се ожени за тях.

Кога се молиш,
НБ - София, 27.4.1919г.