егашните хора само обещания дават, а нищо не изпълняват. В това отношение те приличат на циганката и болното й дете. Разболяло се детето на една циганка. То постоянно искало от майка си ту млечице, ту масълце със симидче, ту пиленце. Тя слушала молбата му и само отговаряла: „Ще ти дам, маминото, всичко ще ти дам." Бедна била циганката, не могла да задоволи желанието на детето си. Най-после то умряло. Циганката плачела и нареждала: „Е, маминото, поне от всичко си хапна." От всичко и от нищо. Така постъпват всички хора: това ще направим, онова ще направим - нищо не правят. Така постъпват всички партии: това ще направим, онова ще направим - нищо не правят. Все проекти дават, но нищо не излиза от тях, не ги реализират. Като умре човечеството, всички ще кажат: „Поне се облагородихме." Това значи неразбиране дълбокия смисъл на живота. Днес всички хора се женят, раждат им се деца, умират, други се раждат. Отиват на война, едни други се убиват. В края на краищата те казват: „Ще решим и тоя въпрос." Какво решиха хората от две хиляди години? Ще кажете, че придобиха голяма култура. Аз не вярвам в това. Според мене съществуват два вида култури, два вида религии, два вида партии: култура на светлината и култура на тъмнината, религия на светлината и религия на тъмнината, партия на светлината и партия на тъмнината. По какво се отличават едните от другите? Първите знаят да строят, да градят и носят благото на човечеството, а вторите - да събарят и рушат.