Тия са блага, които трябва да оставят в тебе.

Когато казваме да се вярва в Бога, то не е само да се носи формално една вяра. Когато казваме да вярваш във въздуха, този въздух постоянно трябва да се приема и да се изпраща навън. Онова, което носи благото, да остане част от него в тебе. Не само да вярваш в светлината, но тази светлина трябва да я приемеш и да приемеш част от туй благо, което тя носи, и то да остане в тебе. Водата, която приемаш, и тя да остане в тебе. Хлябът, който приемаш, и той да остави нещо в тебе. Тия са блага, които трябва да оставят в тебе. Същевременно, ти, след като пиеш водата, и тя, като минава през човека, придобива нещо. Водата, която дошла под действието на човешкия ум, под действието на човешкото сърце, под действието на човешката душа и дух, тя ще придобие. Трябва да й се плати нещо. Вие казвате, че тя се е замърсила. Туй замърсяване е за нас. А за нея туй замърсяване е едно благо.

Зачитане,
МОК - София, 26.3.1943г.