Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката.

Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа. „Християнска“ — да можем да приемем закона за другите; „окултна“— да можем да приемем закона за наша полза; а „научна“ — тя е опитната страна. Най-доброто, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помогне. Иван Кронщатски беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие: Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. (...) От това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които са в трудно положение, дайте обещание пред Бога в себе си. Никой, ама абсолютно никой да не знае — няма нужда да знае. Обещание, каквото например Яков даваше Господу и което е писано в „Битие“ гл. 28, стихове: 20, 21, 22; гл. 31, ст. 13, за каквото четем в Книгата „Съдии“ гл.11 ст.30 и 31 и във „Втората книга на Царете“ гл.15, ст.8 и пр.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. Велико Търново,
СБ - В.Търново, 10.8.1911г.