Всичкото е едно и едното е всичко. Всичко участва в единия и единият участва във всичко. Във всичките хора Бог присъства по един начин. Той е във всичките на земята и на небето. Навсякъде – във всичко, което съществува в света, и той присъства.

В закона на Любовта е онзи вечният живот. Знаете какво значи. Някой казва: „Какъв ще бъде краят?“ Вечността край няма. Край на нещата няма. Една идея има начало, което е завършено, и след всеки край имате ново начало, и след всяко начало – край. Те са схващания – да се разберат. Единственото нещо, което нас ни радва, е вечното в душата. В духа имаме едно временно понятие. Дотогава, докато мислиш, че са безкрайни, се радваш – и в момента, ако помислиш, че са крайни, ставаш нещастен. Да помислиш, че вечността има край, то е лъжа. Да помислиш, че Бог има слабостите на човека, то е лъжа. Казваш: „Как може да обичам всичките хора?“ Тогава не мислиш право. Всичко в света е единно. Само Бог е едно. Всичкото е едно и едното е всичко. Всичко участва в единия и единият участва във всичко. Във всичките хора Бог присъства по един начин. Той е във всичките на земята и на небето. Навсякъде – във всичко, което съществува в света, и той присъства. Той е единия, когото можеш да обичаш, пък който не може да обича, той ще остане по-последен. Да обичате единия, който праща хората на земята да се раждат, единия, който примирява всичките – и на бойното поле ги примирява. Туй ви казвам, ако искате да имате една права философия. Бог примирява изостаналите листа, примирява и обработва плодовете, всичко той примирява и урежда в края на краищата. Това е Бог, че като съберете резултатите на всичките същества, изправя всичките техни погрешки и ги прави като скъпоценни камъни, облича ги. И тогава ще познаете, че той е най-мъдрият, най-силният от всичките. Той е, който примирява всичките противоречия в живота на когото и да е. Всички други са носители на Бога. То е новата идея, която хората трябва да имат в ума си. Някои дойдат до нея и казват: „Той за мене ли ще мисли.“ Единият е само който мисли. Той мисли и за най-дребното, и за най-малкото същество. Няма същество, за което Бог да не мисли. Затуй той е Бог. Понеже ние не можем да мислим като него, затова ние не сме богове. Ние може да бъдем такива богове.

В начало бе Словото,
НБ - София, 27.4.1941г.