В какво направление се молят хората, не е важно. Едно се иска от тях - да се молят.

„Кога се молиш." Това значи да се самоопределиш в идеите си. В тоя смисъл молитвата е самоопределяне. Буквата „м", с която започва думата „молитва" се състои от три ъгъла: двата са с върха нагоре, а средният - с върха надолу. Средният ъгъл показва, че душата, която отправя молитвата си към Бога, е бременна. Качеството на молитвата се определя от плода на тая душа. Молитвата е нищо друго освен дълбоко желание на човешката душа да постигне нещо. За реализиране на това желание се иска участието на ума, на сърцето и на волята. Дето умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира. Това съединяване може да става в тъмнина, може да става и в светлина - безразлично. В какво направление се молят хората, не е важно. Едно се иска от тях - да се молят. И вълкът, като излиза вечер да си търси храна, също се моли. И добрите, и лошите хора се молят, но се различават само в резултатите от съединяването на своите мисли, чувства и действия. Няма живо същество, което да не се моли, обаче молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Един от елементите, който участва в молитвата, е любовта. „Влез в скришната си стаичка", това значи влез в мястото на самоопределянето. Тая стаичка подразбира мястото, дето се организират човешките мисли и чувства.

Кога се молиш,
НБ - София, 27.4.1919г.