Във всички ония хора, които са се занимавали 20–30 години с естествените науки долната част на челото им над веждите се силно издава навън, а горната част на челото им остава малко легнала назад.

Като разглеждате един предмет, първо определяте неговата форма, после неговата големина, неговата тежест, какво място заема в пространството и т.н. Тия и ред още центрове лежат все по тази линия на челото. Те събират само външните данни от природата. Затова, като изучавате един предмет, вие първо ще изучавате неговата външна страна, тъй както прави един естественик и ще развивате наблюдателните си способности. И действително, във всички ония хора, които са се занимавали 20–30 години с естествените науки долната част на челото им над веждите се силно издава навън, а горната част на челото им остава малко легнала назад. У философите пък, които не се занимават толкова с изучаване външните белези на предметите, а повече разсъждават, изучават принципите в живота, в тях се развива горната част на челото - разсъдъкът, сравнението, въображението – центърът за принципността на нещата. Ако ви представя челото с две линии, горна и долна, естествениците се движат по долната линия, а философите – по горната линия.

Задачи на истинската наука,
МОК - София, 4.11.1923г.