Излишъкът, който ние искаме да натрупаме, всякога ще ни създаде някакво нещастие.

Излишък в Природата няма, и недоимък няма, но пълнота има. Следователно излишъкът, който ние искаме да натрупаме, всякога ще ни създаде някакво нещастие. Сега, като ви говоря за излишък, вие ще кажете: „Тогава как трябва да живеем? Нали трябва да имаме нещо складирано за нашия живот?“ Да кажем, че във вашия хамбар имате 100 000 000 житни зрънца. Мислите ли, че те са ваши? Мислите ли, че те са ваш излишък? Не, вие се самоизмамвате. Те имат един самостоятелен живот и вие не можете да вземете живота на тези сто милиона зрънца. Вие нямате право да ги обсебите. Такава мисъл даже не трябва да влиза във вашия ум. И забележете факта, че всеки, който, като съгради една къща, мисли, че тази къща е негова, непременно някой от тази къща трябва да умре. Защо? Понеже камъните са от един по-нисш живот, то като помисли човек, че те са негови, те казват: „Понеже сме твои, дай ни живот да живеем в тебе.“ И не е имало случай на изключение. В Търново един от нашите приятели поиска да си строи къща. Аз му казах да не си гради къща. „Ама защо?“ Той си съгради къща, не ме послуша, но боледува много време. Най-после оздравя и каза: „Минах трапа.“ След туй му идва на гости един негов много близък роднина и умря в тази къща. Не само той умря, но и втори, и трети. Като градиха църквата „Александър Невски“, казах, че няма да мине без жертви. И наистина, падна една камбана и завлече няколко души работници. Въобще всички големи здания, които се правят, все ще дадат някоя жертва. Това произтича от факта, дето казваме, че ние сме господари. Не, в света може да използваме нещата временно, но на камъните не сме господари, на житните зърна не сме господари, а можем само да се ползваме от тях. Щом внесеш в ума си една мисъл, която е в разрез с Божествените закони, ще пострадаш. Ти може да имаш сто милиона зрънца, но ще кажеш: „Тия зрънца не са мои, аз съм просто един техен настойник.“ Какво ще стане, ако вземеш тия сто милиона зрънца и ги смелиш? Знаете ли от какво страда съвременната култура? Съвременната култура страда от излишък. Тя има консерви, има брашна, риби в тенекии. Всичко това е един излишък, за който съвременната култура, бялата раса, днес скъпо плаща и още по-скъпо ще плати. В Природата не се позволяват абсолютно никакви консерви! По някой път казват: „Да опържим домати, това-онова.“ – Не бива. Може да извадиш малко от семената на тия домати, но тях няма да вариш. Сок можеш да вземеш също. Това донякъде ви се позволява. Сега, като се проповядва тази велика Истина, казвате: „Колко е строго! Нямаме ли право да ядем, както си искаме?“ – Нямаме право. Следователно тия излишъци понякога се натрупват и в желанията ни.

Излишък и недоимък в живота,
ООК - София, 14.11.1923г.