Любовта към Бога е първият, великият закон.

От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби, и затова трябва да обичаме ближните си. Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си? Покажете някой човек, който люби другите като себе си! Детето ви като се качи на гърба ви и ви опъне ушите, и ви дърпа косата, ще му ударите плесница. Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката – това е нещо положително. Който бие, той няма мярка. Той не знае как да постъпи. Някой се дави в морето. Вие се хвърляте, да го спасите. Той ви хваща и се стиска за вас. Но това обич ли е? – Това не е обич. Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре, то ще си вземе дърмите, ще си отиде и ще си казва: "Нашият, старият какво прави още?" (...) Реалното нещо в света, това е любовта към Бога. Любов към Бога, не към ближния. Долу лъжата! Любовта към ближния, това е една лъжа. Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи на огнището. Дърва няма. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата, ще впрегне отново, ще донесе дърва и ще запали огъня. Ще каже: "Много се уморих." Като запали огъня, ще пече гърба си, ръцете си и т. н. Тук трябва труд и усилие. Но ще изгорят дървата. Той пак трябва да иде в гората. Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? – Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък. Не ви трябва кола. Ще обръщаш гърба си, краката си към слънцето. Ще повикаш жена си, децата си, да се ползват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение – любовта към Бога – за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос, за да се раздели братството на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към Бога, са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния – това е черното братство. Имате ли първия закон, ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни. Любовта към Бога е първият, великият закон. Кои са крайните точки на любовта? – От една страна, радостта, от друга страна – болката. Както имаме ден и нощ. Тези два предела са, когато любовта влезе в сърцето. С тази мярка ще мериш нещата. Когато всичката Божествена Любов влезе в сърцето ти, тогава тази любов ще мине в ума ти, там има друга мярка: права мисъл. С тази мярка ще мериш. От ума си ще прекараш любовта в душата си. Тя ще причини разширение на душата ти. Твоята любов трябва да бъде всеобемаща. И тогава ще прекараш любовта в силата си, т. е. в духа си. Тогаз Царството Божие ще вземеш със сила, със силата на любовта. След това вече може да се приложи вторият закон. По четири начина можеш да вземеш Царството Божие. Тогаз ще знаеш как да постъпваш с ближния си. Ближния си не можеш да обичаш повече от себе си. Някой мъж казва: "Аз обичам жена си като Бога." Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога, Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, ума ти и силата ти. И после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онези, които обичаш. Ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито. Божественото ще турите в човешката форма. Божествените неща са същността, а човешките са опаковката. Една човешка форма е необходима, за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти може да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе, или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно, Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон, служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си, той ще го яде. Някои казват: "Да учим хората как да любят." Любенето е ядене. Всяка душа, която е излязла от Бога, знае да люби. Недоволството, което вие усещате, от какво произтича? Ядеш – недоволен си; обичаш жена си – недоволен си; обичаш сина си – недоволен си. Това недоволство произтича от следующето – нарушил си първото нещо – любов към Бога няма. Всичко имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували има, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание.

Основният закон на съзнателния живот,
ИБ - София, 9.9.1923г.