Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината – тя е движение, подтик.

Пилат зададе въпрос на Христа; „Що е истина?“ Ето един дълбок философски въпрос. Лесно е да се зададе, но мъчно е да му се отговори. Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо – вечна светлина, вечна мъдрост, вечна любов, вечна правда, вечен живот. Но самото пък туй определение изисква да установим по-конкретно какво нещо е Истината. Ще се спра на мисълта: Истината е, която дава свобода. Свободата е стремеж на човешкия ум, сърце, душа, дух; свободата – това е животът; а животът е предназначен да търсим Истината и да я търсим не както Толстой разправя в своята книга: „Моето обръщане“. Той говори там за един свой сън, който ясно характеризира неговото душевно състояние преди обръщането му. „Намирам се, казва Толстой – предавам вкратце неговия разказ – насъне легнал на легло, нито ми е много удобно, нито пък ми е приятно; мърдам се да видя какво е това легло, от какво е то направено – от желязо или от дърво; забелязвам по едно време, че пръчките на леглото откъм главата и краката ми започват една по една да падат; най-после остава под кръста ми само една пръчка. В това време един глас извиква: „Не се мърдай повече, ни с главата, ни с краката – пази равновесие!“ И виждам отдолу под себе си един голям стълб и бездънна пропаст“. Често има философи, които лежат на гърба си и изследват Божествения свят, но само една пръчка остава под кръста им, и Господ им казва: „Пази равновесие!“ И вие щом изговорите „Равновесие!“, катастрофата е избегната. Когато изследвате Истината, трябва да стоите изправени на краката, а не да лежите на гръб; само умрелите лежат така. Вземам думата „умрял“ в преносен смисъл – човек ограничен, който не мисли. Трябва да бъдете обърнати към изток, та като се зададе Христос, да Го посрещнете. Мнозина постъпват като Толстой, но Христос им казва: „Равновесие!“ „Истината ще ви направи свободни.“ Истината е реална, тя е същинският живот. Да не мислите, че е нещо въображаемо. Тя е свят, който има своята красота, своите краски, тонове, музика – свят, който е съществувал и ще съществува винаги. Христос казва: „Който разбира този свят, тия закони и сили, той ще бъде свободен“. И още: „Аз за това се родих – да свидетелствам за Истината“. И тогава Пилат Го попитал: „Що е истина?“ Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. Когато един ден вие се почувствате радостни и весели и започнете да пеете, ето че Истината – живият Господ – е във вас. Помислите добро, направите добро дело – Господ е във вас. Истината – тя е движение, подтик. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят“, подразбира, че човек трябва да има движение, да не стои на едно място, като някое вързано животно.

Истината,
НБ - 24.4.1916г.