От местата на клетките в човешкия организъм зависи тяхната служба, а същевременно и техният състав. Колкото и да си приличат клетките по състав на веществото или материята, от която са направени, все има едно тънко, едва забележимо различие. Запример, кислородът, който влиза като съставна част на клетките на краката, се различава по нещо от кислорода на кръвта; кислородът на кръвта пък се различава от кислорода на мозъчните клетки и т.н. Във физическо отношение обаче няма разлика. Дето и да срещнете кислорода, той навсякъде е един и същ — все е елемент кислород. В органическо и психическо отношение кислородът се различава по свойствата си от физическия кислород. И затова можем да кажем, че кислородът има външни или физически свойства, но има и вътрешни или психически свойства, които учените наричат химически свойства. Но и физическите, и химическите свойства на разните видове кислород се различават по място и по служба. Направете следния опит, да видите къде се крие силата, която образува, т.е. създава нещата — вън или вътре в тях. Вземете черупката на някоя мида, надробете я на ситно, турете я във вода и вижте ще можете ли да възстановите първоначалната й форма. Каквото и да правите, не можете да възстановите формата й. Това показва, че силата, която е работила за създаването на мидената черупка, е вън от нея. Обаче, ако разтворите няколко кристалчета от морска сол във водата и после изпарите водата, кристалите на солта ще се възстановят. Това показва, че силата, която е действала за образуване на кристалите, е в самите тях. Значи в едни случаи силите на природата действат вън от телата, а в други случаи — вътре в самите тела. Същото може да се каже и за атомите. Има атоми, животът на които е отвън, има атоми, животът на които е отвътре. Това се забелязва и във вашите идеи. Запример, има идеи, в които животът на кислородните атоми е отвън; има идеи, в които животът на кислородните атоми е вътре в тях. Това нещо създава различие и в самите идеи. Както атомите на елементите менят местата си, извършват различни служби, така и клетките на човешкия организъм менят местата и службите си. Запример, след хиляди години клетките на краката ще влязат в мозъка. Това наричат хората еволюция. Но ако клетките на мозъка не могат да използват добрите условия, след хиляди години те ще слязат в краката, ще вземат по-ниско положение. Това наричат хората карма или лоша съдба. Въз основа на същия закон и човек може да бъде или в краката или в главата на космическия човек, вследствие на което ще се намира при по-добри или при по-лоши условия на живота. Ако разумно използва лошите условия, той ще мине в по-добри условия на живота.