Начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души.

„Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът.“ Когато Христос е изговорил тия думи, той е вложил една велика идея в тях. Западните народи са малко запознати с онзи символически език на източните народи, защото всеки един език си има закони, по които се развива, всеки един народ си има закони, по които се развива. Източните народи изобщо са богати с тази символистика и духовният живот може да се изказва само с такъв език, символистичен. Ние, съвременните хора, почти малко понятие имаме за истинската лоза. Тя е като символ. Символът на тази съвременна лоза е животът. Човек се уподобява на лоза. В този стих Христос е вложил две неща – лозата и лозарят. Значи тази лоза, която е насадена в това лозе, има един лозар от небето, той ѝ е Отец, Бог, който разбира законите, знае кое време да я посади, каква пръст, каква почва, какви условия да ѝ създаде, как да я обреже и какви грижи да вземе. Христос уподобява човешката душа на тази лоза и той казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ Значи този земеделец е толкова умен, че той не може да пропусне да направи някаква погрешка в обработването на тази лоза. Съвременните лозари използват само за вино, искат да накарат лозата да роди повече, да имат повече пари. Онзи, който обработва лозата, не я обработва от любов, лозарят е напълно користолюбив. Днес всички са лозари. Защо? Защото имат сметка. Утре, като поевтинее гроздето, напущат го. Щом поевтинее, напущат го и казват: „Това изкуство не е заради нас.“ Сега съвременната лоза страда от Филоксера и понеже лозата е емблема на човешката душа, то се прави един паралел, че откак влезе филоксерата вътре в тази лоза, тази филоксера се пренесе и в човешката душа. Филоксерата пречисти всички лози от Европа. На един французин му дошло наум да пренесе лозата, но с това заедно пренесе и филоксерата. Тази филоксера обаче се пренесе и в душите на хората. Сега на съвременната лоза турят подложка американска лоза, а отгоре ѝ турят местна лоза и така вирее. Но за човешката душа още не са намерили каква подложка трябва да се тури. Значи трябва един изкусен, опитен лозар да дойде. Питам тогава, трябва ли да оставим възпитанието или обработването на човешката душа в ръцете на най-невежите хора на този свят? Не, начело трябва да изпъкнат най-възвишените, най-благородните хора, със светли умове, с чисти души. За в бъдеще ония майки, които трябва да раждат, онази почва, върху която трябва да се култивират тия пръчки, трябва да бъдат добре обработени, най-добрите майки трябват, най-добрите почви трябват. Сега гледат да бъдат здрави отвънка, а доколко са здрави умствено, сърдечно, доколко е добре възпитана волята им, то е друг въпрос. Стига жената да е здрава, да е снажна, тя се счита като дойна крава. Като я пипнеш отгоре, да дава мляко. Това гледат днес. Питам, при тия схващания, които съвременните хора имаме, каква култура може да се насади?

Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът,
НБ - Русе, 1.10.1923г.