Ако имаш светлина, и беден да си, да живееш в колиба, пак ще бъдеш доволен, ще гледаш небето, ще се разговаряш със звездите.

Мнозина са дохождали при мене да се оплакват от мъчнотиите си. Питат ме защо им е мъчно, защо са тъжни. Отговарям: Нямате светлина. Ще кажеш, че си тъжен, защото си скаран с жена си. – И да не си скаран, пак ще ти е тъжно. – „Нямам хляб, нямам дрехи.“ – И да имаш хляб и дрехи, пак ще ти е мъчно. И в коприна да си облечен, и цар да си, пак ще ти е мъчно. – Защо? – Липсва ти вътрешна светлина. Докато тя не проникне в тебе, всякога ще страдаш. Ако имаш светлина, и беден да си, да живееш в колиба, пак ще бъдеш доволен, ще гледаш небето, ще се разговаряш със звездите. Хората ще те съжаляват, ще те наричат бедняк, но ти знаеш, че отвън си беден, а вътрешно – богат. Ти гледаш скъсаните си дрехи и казваш: „Господи, благодаря Ти за богатството, което си ми дал. Така по-лесно възприемам Твоята светлина, отколкото със здрави дрехи“.

Който слуша вас, Мене слуша,
НБ - София, 15.7.1923г.