Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен.

В схващането на Божествените наредби трябва да имаме вътрешна свобода, да не бъдем предвзети. Истината е независима от вашите и моите схващания; дали ще мислите по един или друг начин, дали се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения, тя винаги ще съществува, каквато си е, в този свят, който е много разумно създаден. Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината. Красотата е също израз на Истината: каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на Божествения свят; тя е едното лице на тоя свят, който е свят на хармония, на красота. И когато кажете: „Защо сме нещастни?“, Истината ви отговаря: „Защото сте невежи, защото престъпвате Закона“. Зная, едно време във Варна гагаузките се влюбваха в българите и искаха за тях да се женят; гърците били пияници, а българите приличали на хубави и кротки магаренца. Но това не е разбиране на Истината. Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят.

Истината,
НБ - 24.4.1916г.