Ученикът трябва да знае, че може да изучава само живата Природа. Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само живата Природа.

Едно от съществените качества на ученика, това е разбирането. В разбирането има три степени – три фази. Първо: чрез обхващане предметите. То значи, че нещата, които съществуват в живата Природа, ученикът трябва да ги обхване в тяхното външно проявление със своя физически поглед, или, ако са такава вещ, той може да обхване вещта с ръката си. След схващането иде втората фаза: чувстването. Ученикът ще почувства какъв е този предмет, какви са неговите отношения, какви са качествата му, топъл ли е, или студен. И след туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи да се разбере дадено нещо дали има живот в себе си, или не. Ученикът трябва да знае, че може да изучава само живата Природа. Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само живата Природа. Мъртвите неща ние не можем да изучаваме, те нямат абсолютно никакъв изглед. Туй, което е мъртво, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот. Следователно, като говорим да изучаваме Природата, значи да разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти духове, духовете на светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина. Като казвам, че са се превърнали на тъмнина, разбирам, че светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова са останали недоволни от живота. Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от туй положение, има нещо, което му липсва. Всичко има, но същественото няма. И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е радостна – той има същественото.

Ученикът трябва да разбира,
ООК - София, 12.7.1923г.