Като говорим „вън от Школата“ и „вътре в Школата“, трябва да се знае, че щом някой е ученик, той и вън, и вътре е ученик, не може да лъже.

Като говорим „вън от Школата“ и „вътре в Школата“, трябва да се знае, че щом някой е ученик, той и вън, и вътре е ученик, не може да лъже. Някъде той може да поизлъже, но веднъж има съзнание, той може да поправи грешката си. Като се уплаши от нещо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но после ще се бори със себе си и ще си поправи грешката. Само че след като говоря на тия ученици върху този морал, утре пак ще си кажат на общо основание някоя бяла лъжа. То е естествено, но после започват да мислят. Не, ние трябва да започнем да се борим разумно с този вътрешен недъг, да разберем причините, по които той се проявява, а не само да кажем: „Аз се отказвам отсега вече да лъжа, а утре – пак излъгвам“. За пример смешно ще бъде сега някой да каже: „Аз обещавам, че като срещна мечка, няма да ме е страх“. В момента, когато говори, да, той е прав, но я го изведи утре в гората да види мечка, ще го видиш страх ли го е, или не. Той може да обещава, но между онова предполагаемо юначество и между същинското има грамадна разлика. Ще видиш доколко можеш да издържиш, доколко си смел. Много пъти има случаи, когато можеш да издържиш, възможно е, но някой път не можеш да издържиш. При плътта възможно е и едното, и другото. И тъй, вие трябва да знаете, че и в живота сте ученици.

Правилно разпределение на енергиите,
ООК - София, 13.5.1923г.