Да влизаш и излизаш от едно общество в друго по материалистически съображения, това не води към истината.

Една слугиня работи в едно семейство при добри, благородни хора. И тя е благородна, добра работничка. Казвате: „Значи тя има господар. Дали е добър господарят ѝ, женен ли е?“ – Ето, в ума ви влизат две мисли, които раздвояват съзнанието ви. Господарят ѝ е женен човек, има жена и деца. Ако математикът чуе думата „господар“, в него ще се събуди само една мисъл. Той има точно, ясно определение на нещата. Един ден слугинята отива на пазар. Тук тя среща един господин, добре облечен, на вид благороден. Той пита слугинята де работи и колко ѝ плащат. – „Плащат ми сто лева, работя при добри, благородни хора.“ – „Искаш ли да дойдеш в моя дом, аз ще ти плащам 300 лева?“ – „Съгласна съм, достатъчно съм работила при сегашния си господар – цели пет години.“ Връща се при господарите си и казва: „Домъчня ми за домашните, искам да отида при тях, да ги видя“. – „Щом ти е мъчно, свободна си да отидеш временно при тях.“ Като подбудителна причина за напущането на старите господари са парите. Тя се полъгала за възнаграждението. Добри били и тези господари, но тя започнала да мечтае за повече пари, докато друг господар я привлякъл в своя дом. Той я запитал колко ѝ плащат и като разбрал, че малко ѝ плащат, казал: „Ела в моята къща, ще ти дам 500 лева“. И този път тя излъгала. За да напусне господарите си, тя казала, че иска да отиде в селото си, да се види с домашните си. Всъщност тя отишла направо при новите си господари. И тука прекарала пет години. Един ден излязла от дома си и попаднала на още по-добър човек, който ѝ предложил 1000 лева възнаграждение. Като чула, че ще ѝ плащат 1000 лева, тя веднага решила да напусне старите си господари, пак под предлог, че трябва да отиде на село, да помогне на своите близки. Значи за парите тя се видяла принудена да излъже. Тя разрешила въпроса по външен, материалистически начин. Този пример показва слизането на човешката душа в материята, т.е. в низходящия път на живота. Това не е поквара, но неискреност, лицемерие. Мислите ли, че по този начин ще намерите истината? Да влизаш и излизаш от едно общество в друго по материалистически съображения, това не води към истината. Така постъпват и някои религиозни хора. Те напущат по-бедната църква и отиват в по-богата, дето условията са по-добри: там има повече музиканти, повече хористи, повече богати хора. Там един хорист взима 200–400 лева месечно, като пее само четири пъти в седмицата. Като отидете в бедна църква, там владее демократически дух: всички хора пеят заедно, няма хористи. – Защо няма хористи? – Защото църквата няма пари, не може да плаща. Това е външно, низходящо разбиране на нещата. От отношението на слугинята към четиримата господари математикът може да състави една пропорция, от която слугинята да разбере колко и какво е придобила при различните господари и колко е изгубила. И човек губи и печели в теглото си. Причините за това са различни. Докато е млад, той постепенно увеличава теглото си, като остарява, губи от теглото си. В живота нещата вървят и по възходяща линия. Да вземем същия пример за слугинята. Тя отива на пазара, дето среща един господин, който я пита: „Колко ти плащат?“ – „Сто лева.“ – „Много ти дават. Ако искаш, ела при мене, аз ще ти плащам 50 лева.“ Тя не му отговаря и си отива вкъщи и казва на господаря си: „Искам да отида в село да видя близките си“. – „Свободна си“, казва господарят ѝ. Обаче тя не отива на село, а при новия господар. Ще помислите, че той е неженен, затова отива при него. Не, женен е, но тя е благородна, добра мома, иска да услужи на този господар, чиято жена е болна. Тя работи тук пет години и по същия начин напуща господаря си и отива при друг, който не може да ѝ плаща даже 50 лева. Понеже тя вижда в лицето му благородство, решава да остане в неговия дом. И тук работи пет години. Най-после тя се натъква на друг господар, който изобщо не плаща на слугите си. Въпреки това тя остава да работи при него. Като прекара в дома му пет години, един ден господарят ѝ казва: „Ползвай се свободно от всичко, което имам. Ти знаеш, че аз нищо на плащам на слугите си, но затова им давам възможност да се ползват свободно от благата ми“. Коя от двете постъпки на слугинята предпочитате: когато върви по низходяща линия, или когато върви по възходяща? Оттук вадя заключението: Има хора, които търсят Бога по низходящ начин. Така те никога няма да Го намерят. Пари може да намерите, но не и Бога. По този начин не можете да намерите и истината. Други търсят Бога по възходяща линия.

Който слуша вас, Мене слуша,
НБ - София, 15.7.1923г.