Старото изведнъж няма да си замине. Аз ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дете, което е заченато в утробата на майката, то е свързано с нея и ще се подчинява на всичките закони, които майката налага. Докато е в утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Там то не диша, майка му диша заради него. Някой път може кръвта на майката да не е толкоз чиста, но то казва: "Съдба, карма." И то ще бъде там, докато се сформира, но, дойде ли деветият месец, излиза. Тогава му отрязват пъпа, то е самостоятелно от майка си. Та, казвам: в новия живот, който иде, вие ще спазите този закон, той е неумолим. Ние не можем да скъсаме изведнъж със старото, но всинца трябва да бъдете готови, та, като дойде момента, когато чуете този глас, със старото всичко изведнъж ще бъде свършено, и изведнъж ще кажете първата дума. Сега, децата, като се родят, заплакват, понеже не знаят първата дума. Вие ще въздъхнете и ще кажете: "Слава Богу, освободихме се от това робство, сега сме свободни от старото." Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрязване на този пъп. Ще кажете: "Слава Богу, освободихме се." Знаете ли колко дни ви остават, за да се родите? Десет дни ви остават още, да се родите. От всичките дни на стария живот ви остават още десет деня до рождението. Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея.