Един учен човек може да не е религиозен, може да е безверник, може да има разни философски вярвания за Бога, такива, каквито обикновените религиозни хора нямат, но като изпълнява законите на мисълта или законите, които са в Природата, той постига резултати.

Ако вашият ум не върви паралелно с Божия ум, ако не е в съгласие с Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е един от законите. Следователно, ако вие вървите в разрез с Божествения ум, вашата енергия ще се разпръсне и деятелността ви постоянно ще се парализира. Туй е първото нещо. Иначе който и да е от вас трябва да бъде в съгласие с Божествения ум. Да е в съгласие с Божествения ум, разбирам да е в съгласие със законите, по които действа Божествената мисъл. Един учен човек може да не е религиозен, може да е безверник, може да има разни философски вярвания за Бога, такива, каквито обикновените религиозни хора нямат, но като изпълнява законите на мисълта или законите, които са в Природата, той постига резултати. Защо? – Защото той съблюдава по какъв начин върви Божествената мисъл, тъй щото не се лъжете от външната страна на нещата. Вие сега ще кажете: „Аз се моля“. Може да се молите и пак да не спазвате Божествените закони. Следователно Божествената мисъл тогава не ще може да проникне в ума ви. Сега не е достатъчно само да видите известни предмети, защото виждането на известни предмети още не може да породи мисъл у вас. То може да породи само един усет. За пример, ако видите някой човек, вие ще имате за него известна външна представа. Докато дойде онова вътрешно общение между неговия ум и вашия, трябва да минат ред процеси. Сега вие може да кажете тъй: „С хората ние можем да се разговаряме, понеже ги виждаме, знаем как, но с Бога как можем да се разговаряме?“ Добре, ами по телефоните как се разговарят хората? Те виждат ли субекта? Сложиш си слушалката: „Дзънн... Ало!“ – чуваш от другия край, почваш да разговаряш. Значи и в Природата има такива слушалки. Ако ти можеш да се домогнеш до такава една станция и да си платиш, тогава ще можеш да разговаряш. Ще питаш: „Мога ли да разговарям с еди-кой си?“ Ако ти кажат: „Може“ – ще можеш. Някой път ти кажат: „Не може“, и ти ще чакаш след един ден, два, три, след един или два месеца; но дадат ли ти обещание, ти трябва да бъдеш точен, математически точен – дойде ли времето, веднага на телефона, вземи слушалката и слушай! Отличен е този телефон, не както тукашните телефони – да зъзнеш. Стига да ти обещаят, ще го получиш.

Качества на ума, сърцето и волята,
ООК - София, 25.2.1923г.