Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? Не, за тия ученици това ще бъде една задача да се справят сами с пушенето на тютюна. Ние ще им дадем най-първо една година срок да се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година и ако пак не могат, още една година, 3 години срок, и ако пак не са се поправили, ще питам класа: „Да продължават ли да стоят в Школата, или не?“ Сега въпросът е принципиален, той е вътре в самото желание на човека. Недъзите, които съществуват, аз не считам за някакво нещастие, те са уроци, задачи, да видим каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте техни творители, вие сами трябва да ги изправите. Следователно ще видим обратното действие на вашата воля, вие да се справите с тях. Така ще придобиете по-голяма енергия за работа. Тия недъзи няма да изкорените, но ще ги използвате за работа. Сега, ако един ученик се изпъди вън от Школата, това е един метод, който няма никакъв педагогически смисъл. Не, ще се справяте с недъзите си. Недъгът, това е един придобит навик, може да се справите с този навик, като присадите на него нещо добро. Като продължавате Школата, ние ще ви дадем методи как да се борите с много ваши недъзи. Ще употребите един метод, втори, трети, и то не само да корените лошите навици, но и да ги присаждате с добри присадки. След туй ще ви дадем методи за развиване на онези възвишени ваши чувства, които не са се проявили още. Те трябва да се проявят, за да се предизвика у вас нещо възвишено, благородно.