Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него.

Вие, младите, трябва да проучите живота на ония млади, които са били ваши предшественици. Някои хора могат да ви казват, че вие не сте на правия път, че вие сте се заблудили и т.н. Може да е така, вие не им възразявайте, но вгледайте се само в техния живот, да видите дали те са намерили истинския път на живота. И те не са го намерили. Ако старите не са го намерили, колко повече младите! Ако старите се лутат, колко повече младите ще се лутат в търсене своя път! Това обаче не е лутане. Туй аз наричам „съмнение в самия живот“, поради което съвременната философия казва, че за да признаем нещата, трябва да ги отречем. Значи, трябва да изгубим нещата, за да ги оценим. Как ще оценим нещо като го загубим? Ти имаш един приятел и като умре, оценяваш го, че бил много добър. Каква полза, че си го оценил след смъртта му? Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христа днес оценяват. Хиляди църкви има, съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и да се вършат днес. все в Негово име се върши! Той все мълчи… Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата.

Задачи на истинската наука,
МОК - София, 4.11.1923г.