Многото ядене аз го оприличавам на една счупена стомна – колкото ѝ сипваш, тя все се изпразва. Кои стомни са пукнати? Кои хора ядат много? Болните хора. „Ох, докторе, умирам! Умирам, аз трябва да ям, за да спася живота си.“ Ами че той именно с това ядене разваля живота си. Неговият организъм се нуждае от една малка почивка. Тази счупена стомна трябва да се засмоли. И сега ние възпитаваме нашите деца, че трябва да ядат много. Туй възпитание е вложено в нас, но природата казва: „Когато си гладен, иде ядеш. Когато не си гладен, ще постиш.“ И ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега.
Ако ние, съвременните културни хора, бихме се подчинили на този вътрешен инстинкт на глада, щяхме да бъдем десет пъти по-здрави, отколкото сега. И ако ние се бяхме подчинили на ония наследствени качества на душата си, на ония благородни пориви, благородни желания да правим добро, които има във всеки един от нас, ще бъдем по-добре, отколкото сме сега.
