Докато човек прилага в живота си своите груби чувства и наклонности, той всякога ще бъде пъден — никоя врата няма да му се отвори.

Трима души пътуват заедно и замръкват в едно непознато село. Решават да похлопат на първата къща в селото, да пренощуват там. Първият пътник хлопа. — Кой там? — Моля, закъснял пътник съм, отворете ми да пренощувам във вашия дом. — Не може, късно е вече. По това време не отваряме на никого. Вторият пътник хлопа: Моля, отворете ми да си почина и да пренощувам при вас. — Не може, не приемаме непознати пътници. Третият пътник хлопа: Моля, отворете да се подслоним във вашия дом. Те веднага излизат и приемат гостите. Защо не отвориха на първите двама, а на последния отвориха? За да си обясните причините на това явление, ще ви приведа следния пример. Трима души пътуват и настигат една празна кола. Първият пътник се обръща към коларя с думите: Слушай, аз съм беден човек, мога ли да се кача в колата ти да си почина малко? — Не може. Вторият моли коларя за същото нещо, но и той получава отказ. Третият пътник изважда от джоба си един наполеон, показва го на коларя и го пита: Можеш ли да ни качиш на колата си? — Мога, качете се. Кое е накарало коларя да вземе пътниците на колата си? — Златната монета. Такова нещо се е съдържало в гласа и хлопането на третия пътник, за да се съгласят селяните да му отворят и да го приемат в дома си. Следователно има разлика в хлопането, има разлика в говора и думите на хората. Затова е казано в пословицата: „Блага дума желязна врата отваря". Ще ви приведа още един пример, за да разберете какво представлява благата дума, да видите нейната сила. Трима души взимат инструментите си и тръгват на път. Единият носи гайда, вторият — тъпан, а третият — цигулка. Късно вечерта стигат в едно село и спират пред къщата на един богаташ. Първият пътник изважда гайдата си и започва да свири. Господарят се събужда от сън, чува пищенето на гайдата и веднага изпраща слугите си да изпъдят този гайдарджия. След малко тъпанджията започва да удря своя тъпан, мисли, че ще му отворят. Слугите излизат вън, започват да го пъдят, като му казват, че господарят иска спокойствие, не му се слуша нито гайда, нито тъпан. Най-после третият пътник изважда цигулката си и започва да свири тихо, нежно. Богатият господар става от леглото, вслушва се и започва да се облича. Свиренето продължава. Той отива към прозореца, отваря го и вижда, че един цигулар, млад момък свири. Той веднага заповядва на слугите си да поканят цигуларя горе да им посвири. В това време жената и децата стават, обличат се и влизат в стаята да слушат младия цигулар. Значи, в дадения случай цигулката е благата дума, която отваря сърцето на хората и влиза в дома им на гости. Докато човек прилага в живота си своите груби чувства и наклонности, той всякога ще бъде пъден — никоя врата няма да му се отвори. Приложи ли нежните звуци на своята цигулка, т.е. приложи ли моралните си чувства в своя живот, всяка врата ще му се отвори, всеки дом ще го приеме с думите: Добре дошъл! Следователно, докато човек не знае кога с какви чувства и способности да си служи, той всякога ще страда.

Развитие на мозъчните центрове,
МОК - София, 28.2.1923г.