Осъмниш ли се, ти парализирваш своята дарба в себе си. Такъв е Божественият закон. Няма желание, няма мисъл, в каквото и да е направление, да пожелае, или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност.

Първото нещо, човек се съмнява, нали? Да кажем, че ти си един музикант. Осъмниш ли се, ти парализирваш своята дарба в себе си. Такъв е Божественият закон. Няма желание, няма мисъл, в каквото и да е направление, да пожелае, или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност. Човек има време и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислете, почувствате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел има, има и радост в живота ни. Тъй щото, тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне, и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И затуй ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега, това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва.

Първото правило,
МС - София, 3.7.1923г.