Божествената наука продължава човешкия живот и внася нещо ново в него.

Хората още се занимават с въпроса кой управлява света – Бялото Братство или черното? Трябва ли да имаме богатства, къщи, ниви, лозя? Хората умират и при най-хубавите къщи, и при най-голямото богатство. Тези неща са важни, но не са съществени. Ще кажете, че религията е нужна на хората. И при религия хората умират. Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот; жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мене беше робиня, а тук живее на свобода“. Той е убеден вече, че жена му е жива. Ще кажат за него, че дъската му е мръднала. Чудно нещо! Ако скърби и плаче за умрялата си жена, това е нормално. Ако се радва, че тя е жива, това не е нормално. Значи, ако се радваш, дъската ти е мръднала; ако скърбиш, ти си нормален. Според мене човек може да се разстрои и в скръбта, и в радостта. Едно е важно: Божествената наука продължава човешкия живот и внася нещо ново в него.

Който слуша вас, Мене слуша,
НБ - София, 15.7.1923г.