Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“. Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда. Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“. Думата „избива“ не е толкова приятна.