Ученикът трябва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бъде образец.

Сиромах сте, без пари сте, нямате средства, не ви достигат 500 лева в месеца и правите дългове. Имате един център в главата, който показва, че обичате парите, а пък ги нямате. Значи имате един любовник – парите, когото очаквате, но не идва навреме и говорите за него. А сега вие трябва да се справите с този любовник. И майката, и бащата, и децата все за него говорят. Ученикът казва: „100 лева не ми достигат“. Как ще се справим с него сега? Тази енергия се набира, набира и тогава какво става? Кражбата се ражда. Ще ви приведа един факт: Какво стана в нашата къща, в комуната. Изчезват от къщи 150 лева. Навярно някой брат, който много обича парите, ги е взел. И сега аз мога да намеря този, който ги е взел, но оставям онзи, който има нужда от пари, сам да си каже, че има нужда. Ако той има нужда, ще му дадем и 200 лева. Тази година в събора също се загубиха толкова неща! Ние това не обичаме. Този, който се нуждае, ще му помогнем, кражбата, това е един занаят днес, но всъщност това е една извратена енергия, извращение на чувствата. И тъй, сега ще знаете как се раждат пороците. Пороците се раждат от натрупване на известна енергия, която трябва да се употреби. Аз искам нашето общество да бъде идеално! От кражба ни помен да няма! Разбирате ли? Аз съм готов да дам 1,000–2,000 лева на онзи, който има нужда от пари, но кражба не се позволява. После, изгубена е една книга сега. И две такива книги ще дам, но кражба да няма. Кражбата, това е стара култура. Когото хванем в престъплението, ще го пратим към центъра на земята. Нищо повече! Да знае това нещо. Ами че тук се образува едно общество и трябва да покажем на света, че може и без кражби. Този, който е взел парите, ако мисли, че по любов го е сторил, трябва да знае, че и по любов, и по какъвто и да е начин абсолютно никакво пипане се не позволява! Като се оставят парите на масата да лежат, и 10 месеци да лежат отгоре, да не изчезнат. Туй общество считам за честно, но щом се оставят парите на масата и изчезнат, туй общество не може да мине за идеално. Сега няма да си правим илюзии, да се спираме върху това, кой бил този, който ги взел. Безразлично е кой е – който и да е, въпросът не е там, принципът е важен. Този принцип може да повреди общо на всинца ни, а добродетелите общо помагат. Онзи ученик, който имал нужда от тия 150 лева и ги взел, може да иска да се оправдае и да каже: „Аз исках да направя един опит, да изпитам доколко имате Любов помежду си, та като взема парите, дали ще можете да ме търпите помежду си с моите недостатъци“. В Школата вътре не е позволено на учениците да изпитват Учителя си. Това е един закон. Вън от Школата може, но вътре в Школата – не може. Вътре в Школата Учителят изпитва, ученикът учи. Вътре в Школата никакви опити не се правят от ученика. Ученикът трябва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бъде образец. Сега аз зная, че тази наклонност у вас е стара. У някого се набира повече енергия, която той трябва да обуздава. Най-първо, в него се роди едно желание да вземе парите – взима ги, после ги оставя, пак ги взима, оставя ги, взима ги и най-после казва: „Е, нека Господ да ме прости!“ Нито кражбата, нито взетите пари са някакъв голям грях. Че някой взел парите, това не е един от много големите грехове, но последствията му отпосле са лоши. Освен кражбата има и други пороци.

Правилно разпределение на енергиите,
ООК - София, 13.5.1923г.