Разправя един индуски учител: Отива при него един ученик и учителят му доказва три метода. Трима души се подвизавали в гората. Учителят му казал: Ще идеш, и ще удариш на тримата по една плесница. Ученикът като ударил на първия една плесница, онзи му ударил две плесници. Отива при втория: ударва и нему една плесница, той си повдигнал ръката, но пак я спуснал, не го ударил. А като ударил плесницата на третия, той даже не обърнал никакво внимание, продължавал да си разсъждава. Попитал го учителят: Какво направи! – Аз ударих на първия една плесница, той ми удари две. – Този е човекът, който живее по закона „Око за око, зъб за зъб“. Мойсеевия закон. А вторият, който повдигнал ръката си и бързо я свалил той в спасението живее, той се спасява. Дошло му на ум да приложи закона, но казал: не бива! Дошло му на ума да не прилага закона. А онзи, който не обърнал внимание на плесницата, той живее в Любовта. Та, сега, някои живеят по закона на Мойсея, други – в спасението, а трети – в Любовта. Който живее в закона, два пъти ще те удари; който живее в спасението, той ще вдигне ръката, и ще каже: хайде от мен да мине! А третият, който живее в Любовта, той нищо няма да усети. Сега, окултният ученик трябва да живее по закона на Любовта. Ще дойде някой да те удари, ти нищо няма да усетиш, даже и не знаеш, че те е ударил. Какво съзнание трябва да има у него!