Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина.

Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно.

Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът,
НБ - Русе, 1.10.1923г.