Не мислете, че онзи, който познавате в живота си, той е, който ще ви помогне. Вие не знаете кой ще ви помогне.

Аз ще ви приведа друг един пример. Разправяше ми го един български офицер. Случило се при последната война, която имаха българите със сърбите. Ето какво се случва: „Като ме раниха сърбите, отстъпих. Минава покрай мене един от моите войници от отряда. Моля му се да ме вземе. Той ме отминава. Минаха повече от петнадесет-двадесет души мои познати. Моля им се, плача да ме вземат. Всеки минава и отминава. Най-после виждам един друг войник, непознат, минава и като му гледам лицето, казвам си: “Този нехранимайко!„ Но гледам, той е последен и след него вече от височините идват сърбите. Казвам му: “Братко, помогни ми.„ Той току се наведе, взе ме на гърба си и ме понесе.“ Значи има един закон, който бди. Този последния, в който нямаш вяра, онова разумното, Господ в него, му казва: „Този човек ще го вземеш. Той заслужава да живее. Вземи го и го изнеси.“ Следователно не мислете, че онзи, който познавате в живота си, той е, който ще ви помогне. Вие не знаете кой ще ви помогне. Само искам да ви кажа закона. В сърцето на последния, на този войник, живее Господ. Там проговори това Божественото. Казва офицерът: „Аз повярвах, че има един Господ, който може да спаси и без приятели. Аз уповавах на своите приятели, че тия мои войници, те ще ме избавят, а онзи, когото не познавам, – тогава за пръв път видях лицето му, той ме избави.“

Имаше двама синове,
НБ - София, 17.6.1923г.