Само разумният човек може да бъде свободен.

Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя.

Ще ви направи свободни/ Истината,
НБ - 21.10.1923г.