Смешното е, че тия хора, които очакват Бог да оправи света, надяват се да дойде едно управление, то да оправи света.

Някои казват: „Как ще се подобри светът?“ Ние всички трябва да внесем любовта като един метод за подобрение на света вътре. Ние, съвременните хора, не че сме злоради, но ние нямаме начин как да придобием любовта. Всички съвременни писатели, щом заговорят за любовта, ние я считаме за нещо еротическо. Но питайте всички млади и стари, всички писатели какво нещо е любовта, всички казват: „Любовта е, докато си млад.“ Не от любовта произтича всичкият живот. Туй, което вие считате любов, то не е любов. Когато вие придобиете любовта, когато тя влезе във вас, тя дава едно разширение и ще усетиш в себе си един велик мир, ще усетиш една вътрешна сила и няма да бъдете изложени на различни болести. По закона на любовта съвременните лекари може да лекуват всички болести. Всички болести се дължат на безлюбие. Всичките болести се дължат на отрицателните качества, на безлюбие, на известни чувства, които носят омраза. Да, цяла статистика имаме за това. Оженете най-красивата, най-благородната мома за един мъж, който не я обича. Тази мома в една-две години ще се схуми, ще се загуби. Оженете един момък – най-благородния, най-красивия, за една мома, която не го обича, в две години отгоре той ще слезе в дъното на живота. И въпреки тия факти съвременните майки и съвременните бащи гледат да оженят дъщеря си за когото и да е. И казват: „Да я оженим.“ За кого? За онзи, който не я обича. Не. Онзи велик Божествен закон казва тъй – ожени дъщеря си за онзи, който люби тъй, както ти я любиш. И сега този наш баща, когото ние отричаме, идва и ни казва да живеем по любов. Аз слушам много религиозни хора да казват: „Отсега нататък, от утре ще взема да живея по любов.“ Някой, като ме слуша в беседите, казва: „Аз, като си ида сега, няма да бия, да хукам слугинята си, ще я гледам сестрински.“ Но като си отиде вкъщи, намери, че яденето поизгоряло малко, казва: „Туй учение не е още за приложение. Чакай.“ И шамарите вървят. Ето, ти обеща на събранието, че ще изпълниш волята на баща си, че ще живееш по любов. Идете в църквата и запитайте кой и да е свещеник може ли да се приложи Христовото учение, ще каже – не му е дошло още времето. Не, времето беше още при него, във времето на Христа. Две хиляди години сме закъснели. Любовта може да се приложи. Тя има свои опити. Туй нещастие, което имаме сега в домовете си, можем моментално да го премахнем. Туй нещастие, което има българският народ, може моментално да се премахне. И нега сега свещениците кажат, че Христовото учение, Христовата любов може да се приложи, а не само да палим свещи в църквата. Не, да приложим туй учение на опит. Не само да ме пита някой: „Ти православен ли си, ти християнин ли си?“ Но аз, като те срещна, питам те: „Ти изпълни ли волята на своя баща? Можеш ли да любиш?“ Туй е, което се изисква сега. Не говорим за държавните мъже, а говорим за онези религиозните. Смешното е, че тия хора, които очакват Бог да оправи света, надяват се да дойде едно управление, то да оправи света. Чудното е да очаква Господ на слугите те да оправят работата. Чудно е да очаква един професор на ученика той да оправи работата. Не, професорът ще оправи сам своята работа. И когато ние говорим по този начин, нас криво ни разбират и казват: „Ето, той говори против църквата.“ Но казвам, Христовото учение, за което палите свещи в църквата, прилагате ли го, приложимо ли е? „Ако ме любите – казва Господ, – ще опазите моя закон.“ Да оставим Христовия закон, но питам, ние сега, православните религиозни хора тук, на земята, живеем ли по любов? Българите нека отговорят живеем ли ние по любов. Не живеем по любов още.

Имаше двама синове,
НБ - София, 17.6.1923г.