Човек, който гласно казва, че върши волята Божия, той, в моите очи, само 25% върши волята Божия.

Казвате: „Бог е всесилен“. Мислите ли, че ако Бог носеше нашия ум и мислеше като нас, не би унищожил досега света? Взели ли сте някой път предвид всички тези неправди, които сега съществуват в света? Мислите ли, че Бог не ги вижда? Всичко това Той вижда, всички тези страдания, въздишки Той чува. Ако проникнете в целия свят, в цялата природа, има едно велико страдание, каквото вие не можете да си представите. Страдания, страдания има тук на земята. И благодарение, че е така. Всичко това Бог вижда и тихо и спокойно поглежда. Не само че поглежда, но всеки ден Господ си намира работа. Този превързва, онзи превързва, този подига, онзи подига. Някой ослепял. „Какво има?“ – „Еди-кой си ми извади окото.“ Бог му направи окото и казва: „Да се пазиш“. Намери друг някой със счупена ръка – поправя му ръката. Намери някой със счупено сърце – поправя му сърцето. С хиляди години Господ върши тези работи, а сега Му приписват, че Той седи на един грамаден стол и от там командва с пръста си. Не е така. По някой път аз гледам, някои братя и сестри, четат някоя философска книга, в която се излагат схващанията за Бога. Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие. Казват: „Христос бил Син Божи, това бил, онова бил“. Но дойде Христос и казва: „Я направи това нещо за мене!“ – „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него! Някой казва: „Господи, много Те обичам!“ Но като дойде да направи нещо за Него, няма го. Често някои дойдат, казват ми: „Аз върша волята Божия“. Човек, който гласно казва, че върши волята Божия, той, в моите очи, само 25% върши волята Божия. Срещам един работник, беден човек, гледам го, дига една бедна жена, паднала на улицата, кракът си навехнала. Казвам му: „Отлична е тази твоя постъпка!“ – „Не, не, колко други добри постъпки съм пропуснал, но тук, тъй дойде. Не съм от тези отличните. Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми. Не мисли, че съм добър човек. Аз съзнавам, че има хиляди други неща, които не съм извършил.“ Дойде някой, казва: „Учителю благи, ти си много добър“. – Добре, само за едно дело съм добър, ами за другите? Затуй, казвам, ние трябва да сме добри извън времето и пространството. Единственото нещо, което се изисква от нас, е следното: Туй, което Бог върши, и ние да го вършим.

Каквото чух,
НБ - София, 9.12.1923г.