Всичките цветове, това са космически сили, които проникват целия космос.

Всичките цветове, това са космически сили, които проникват целия космос. Ние казваме, че на някой човек се зачервило лицето или потъмняло, и там се спираме. Зад тази червенина се крие нещо. Когато онази къща избухне от огън и се обхване от тия пламъци, благо ли носи този червеният цвят? Около този пламък се наредили тулумбаджии и гледаш, след 1–2 часа от този пламък всичко е изядено, всичко е загубено и само няколко дирека стърчат. А някои казват: „Да съм червеничък малко!“ Мислите ли, че този червеният цвят няма да оцапа и тебе тъй, както оцапа и тази къща? Мислите ли, че ако опапа къщата, че тебе няма да разруши? Всички искат да бъдат червени. Майката иска нейното дете да бъде червено. Мъжът иска неговата жена да бъде червена. Всички хора искат все червения цвят. Умните хора се спрели и мислят. Мъдреците и пророците в миналото са знаяли тия неща. Сегашните хора мислят, че като знаят да декламират някои думи от Писанието, знаят какво е искал да каже този пророк. Но докато този пророк е написал тези думи, знаете ли под каква дисциплина е минал? Апостол Павел, при все че имал онези дълбоки познания по Писанието, той сам е казал, че има откровение, но как е добил това откровение, сам си знае. Онези, които имат неговата опитност, те сами си знаят как се добива туй откровение. Аз ще ви приведа примера за апостол Павел. Апостол Павел първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му удариха 5 пъти по 35 удара, написа едно послание и каза: „С много скърби ще влезем в Царството Божие“. Но какво се крие зад тези удари, на какво се дължат те? – На този червения цвят. Един човек, на когото лицето е червено, само той може да те бие. Значи с много скърби ще влезем в Царството Божие. Всичките скърби в този живот произлизат от червения, кървавия цвят. Аз се спирам върху тия думи, за да наблюдавате вашето лице. Сега аз говоря на онези, които ще опазят Словото. Тази реч не се отнася до другите, те са свободни; тя се отнася до разумните, които ще опазят Словото. Всеки един от вас трябва да наблюдава своето лице. Не само това, че човек трябва да наблюдава и своя ум, трябва да наблюдава своето сърце, трябва да наблюдава и своята воля, да знае кой цвят преобладава в дадения момент. В Писанието се казва, че Бог е светлина. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизменение на Божествената светлина. (...) Сега този червеният цвят у нас, той е цветът, който убива всички хора. Кого не убива и не разваля. – Той разваля и семейства, и държави, и общества, от памтивека всичко разваля. Всички войни се дължат на него. Като се дигне червеното знаме, всички хора се убиват и кръвта започва да се лее. Като се избият толкова хора на бойните полета, останалите се връщат окичени със знамена и знаци. „Е, трябва да се бием за благото на нашия народ“. Покажете ми кой народ не се е бил и като се бил, да е прокопсал? Где са тези народи от старата древност: римляните, египтяните, асирийците, вавилоняните? Где са тези народи, които мислят, че като се бият, ще възстановят правото на своя народ? Да оставим ние народите. Та и съвременните домове се бият! Ние казваме: „Трябва да пазим своите интереси. Любовта трябва да се пази само за нас“. Я ми кажете една фамилия, която да е запазила поне за 2–3,000 години своята фирма, да не я е загубила! И в какви илюзии се намираме ние! В Любовта има една неприривност. Трябва да има една постоянна връзка между Бога и човека, не Бог по форма, а Бог като Любов. Казват: „А, Любовта“. Да, но Любовта включва разумното Слово на човека. Сега, когато се запознаем с тази велика Истина, пред нас ще се отвори велик свят. Всички желаят да говорят с един умен човек, но никой не желае да отиде в една лудница и да се разправя там с такива хора, които не мислят.

Който люби,
НБ - София, 2.12.1923г.