Аз бих желал всички вие, които ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази светлина да има един определен принцип и да кажете: „Любовта включва благото на всички хора“. А ние сме носители на туй благо.

Сега ние трябва да покажем, че у нас има един нов живот, нов принцип, че можем да приложим Любовта. Който и да е от вас, мога да го опитам доколко е неговата любов, неговата честност. Вие се намирате в крайна нужда и аз ви дам да занесете някъде 100,000 лева, без разписка, тъй, само между мене и вас. По пътя ще се замислиш, ще си кажеш: „Да си услужа!“ После ще се извиниш: „По пътя срещнах разбойници, нараниха ме“. Да, но и вие сте се наранили. Аз си мълча, замина си. Друг случай: вашата дъщеря е млада, красива, девствена. Вие я оставите някому да я преведе през гори и планини. Мислите ли, че няма да опитате неговата любов? Той трябва да я пази като нещо свещено. А колко пъти могат да се явят у вас тези нечисти мисли! Това не е култура. Любовта изисква от нас онова свещено чувство – да тачим живота на хората. И тъй, братя и сестри трябва да хранят помежду си онова благородно чувство. Приятели, мъже и жени, трябва да имате най-благородни чувства помежду си. Синове и дъщери трябва да хранят най-благородни чувства и мисли към своите близки и приятели. Ами че така е! Ние се намираме пред един свят, пред една култура, дето всичко ще се разкрие, няма да остане нищо неразкрито. Аз бих желал всички вие, които ме слушате, да носите факлите на тази култура запалени, тази светлина да има един определен принцип и да кажете: „Любовта включва благото на всички хора“. А ние сме носители на туй благо.

Който люби,
НБ - София, 2.12.1923г.