Ако майката може да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я разбере. Ако майката не е в състояние да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я забрави.

„Който ме люби, той ще опази моето Слово.“ Сега в нас се събужда онази велика мисъл и казваме: „Опазихме ли ние Словото Божие?“ Кое е това Слово? – Живото Слово, Словото на Любовта, а не изказаното слово само на думи. Христос казва: „Аз ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. Когато дойде този Дух, каквото ви говори Той, това ще вършите. Има сега вързани човешки духове на земята, които заблуждават. Като влезе Божият Дух у вас, ще опазите Неговото Слово. Някои казват, че много знаят, че Духът говорил у тях. Тогава казвам: Я ми изпейте една песен! „Аз – казва – с музика не се занимавам.“ Ами с какво се занимавате? – „С говор.“ Хубаво, кажи ми едно разумно слово. В какво седи Любовта? В целувките ли седи? В стискането на ръцете ли седи? В прегръдките ли седи? В яденето и пиенето ли седи? В какво? Аз мога да те нахраня, но Любовта не е в нахранването; мога да те напоя, но Любовта не е в напояването; мога да те облека, но Любовта не е в обличането; мога да ти дам знания, но Любовта не е в знанията. Всички блага мога да ти дам, но Любовта не е вътре в тези блага. И ние, съвременните хора, се заблуждаваме. Майката, като храни детето си, мисли, че туй дете един ден ще я гледа, но туй дете не е в това тяло. То се проявява в тялото, но туй тяло ще се измени. В туй тяло има една разумна душа. Ако майката може да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я разбере. Ако майката не е в състояние да влезе в интимни връзки с душата на детето си, туй дете ще я забрави. Причината за тази слаба връзка у животните е тази именно, че между тях има само една външна връзка, която се заличава. А у хората, при сегашното им развитие, има друга една разумна сила, която ги свързва.

Който люби,
НБ - София, 2.12.1923г.