Когато ние постоянстваме в постигането на своята висша цел, Природата е готова да отвори своите съкровища. Затова всички бъдете настойчиви!

Сега вие ще се натъкнете на мъчнотиите в Живота, ще ги опитате. Това трябва да знаете! Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно стихотворение и ви освиркат. Какво ще правите? Вие ще си кажете: „Втори път не излизам.“ Не, кажете си: „Втори път ще изляза!“ Излезте и втори, и трети път, постоянствайте! Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер? Той отива в Англия с известна мисия, за да говори нещо, да направи някакви предложения; в това време обаче англичаните и американците били в неприязнени отношения. Излиза той пред публиката, на която трябва да говори, казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат да го слушат. Той престава да говори, чака ги да поутихнат; щом се смирят, пак започва да говори. Каже няколко предложения, но отново шум, викове, не искат да го слушат. Той пак чака да утихнат; щом утихнат, отново заговори. Тъй се продължило това английско събрание три- четири часа, докато най-после той ги заставил да го слушат. Те викат, той ги чака, докато най-после се изказал. Като се изказал, англичаните казали: „Направихме една погрешка.“ Това се казва човек с характер! Ще те освиркат, но ти ще бъдеш тих и спокоен - всичко ще утихне; щом млъкнат, ти пак ще кажеш две предложения. Те викат: „Не говори, слез долу!“ - ти пак седиш спокоен. Някой от вас ще каже: „Това е нахалство!“ Ако сляза долу, това е страхливост. Кое е по- хубаво - да бъдеш нахален или страхлив? Животът е сцена, на която вие сте се качили, и всички хора около вас казват: „Долу, не искаме да те слушаме!“ Вие казвате: „Слушайте, аз искам да ви каже защо съм се качил тук, защо съм изпратен. Като се изкажа, аз сам ще сляза, но докато не се изкажа, няма да сляза. Може и десет пъти да сляза, но пак ще се кача, това да знаете!“ Аз съм забелязал - у мухите има една отлична черта в това отношение. Седя в стаята си и се занимавам и току-виж - някоя муха кацне на носа ми. Аз работя, тя седи. Аз правя опити: изпъдя я - тя пак се връща, кацне на същото място. Казвам: ето една похвална черта на устойчивост, която учениците трябва да придобият. И след това знаете ли какво правя? - Взема малко медец на една книга и я примамвам с него. Казвам и: „Разбирам какво искаш от мене.“ Държа книгата към носа си, тя дойде, кацне, погледне към меда. Тогава аз турям книгата настрана и оставям и тя да се занимава. Аз си продължавам работата, а тя се занимава с меда. Казвам: ако не беше ми кацнала на носа, не бих и дал мед. При това, ако само веднъж беше кацнала, пак не бих и дал мед, но като дойде двадесет-тридесет пъти, аз казвам: „За твоето постоянство аз ще ти дам или захарчица, или медец, ти заслужаваш това.“ И в Природата действа същият закон. Когато ние постоянстваме в постигането на своята висша цел, тя е готова да отвори своите съкровища. Затова всички бъдете настойчиви! Паднеш веднъж, втори, трети, четвърти, десети, двадесети, четиридесети, петдесети, шестдесети, деветдесети, деветдесет и девети път - пак стани, пак настоявай! Онова, което искаш, на стотния път ще сполучиш.

Придобивки на съзнанието,
МОК - София, 20.1.1924г.