У нас има само едно външно благочестие. Всеки има морал от страх. Ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари. Всички тия принудителни мерки ни заставят да живеем един морален живот.

„Който ме люби – казва Христос, – той ще опази моето Слово.“ Нека имаме словото Божие, че тогава ще пазим Божията Любов. Тази Любов трябва дълбоко в нас да се загнезди. Съвременната наука е дала ред факти, ред данни за последствията, които излизат от нередовния живот. По някой път ме учудва своенравието на някои хора. Онзи морал, който днес съществува, той е даден от великите Учители, които са имали откровението на целия космос. Този морал е даден на мястото си, но сега, както е внесен вътре в света, той е изгубил смисъла си. Защо? – Днес той е само външен. У нас има само едно външно благочестие. Всеки има морал от страх. Ние изпълняваме морала, защото има затвори, има стражари. Всички тия принудителни мерки ни заставят да живеем един морален живот. При такова едно състояние, кой няма да е морален? Желал бих да зная доколко този морал се гнезди вътре в сърцата и умовете на хората от съвременния свят? За да проверят какъв е съвременният морал, нека властта за 10 дни да се оттегли и да видят кой какво ще направи. И нека тогава да проверят в 10 дни светът дали ще бъде по-културен или не. Нека направят такъв един опит и да държат статистика, по колко престъпления на ден могат да се правят. В Англия, във Франция, в Америка има такива статистики, нека и в България държат такава една статистика, та да видят кой народ има повече Любов. И аз бих желал, нека съвременните християни направят този опит, не да няма власт, но временно властта, правителствата да се предадат, да видят как ще се прояви човешкият дух. Ние, съвременните хора, нямаме вяра, страх ни е да направим този опит. Защо? – Защото малко любов имаме. Знаете ли примера за онази царица, която искала от мъжа си властта, да управлява само 3 дни. Той ѝ казал: „Нямам вяра в тебе“. – „Как, аз те обичам!“ – „Обичаш ме от страх, защото имам власт, сила, но ако аз ти дам властта в ръцете, ти ще бъдеш първата, която в 3 дни ще ме обесиш.“ – „Не, ти ме крайно огорчаваш, хайде да направим опит.“ Дава ѝ той властта, но след 3 дни тя го обесила. Като го окачват на въжето, той ѝ казва: „Нали ти казах, че ще ме обесиш, прав съм, значи“. – „Е“, казва тя – съзнала се и си закрила очите. Сега вие ще кажете: „Колко жестока е била тази царица!“ Не е така. Ами онзи мъж и онази жена, които се кълнат пред олтара, че ще се обичат и ще си бъдат верни, издържат ли? После всеки от тях си намери по-хубав мъж или по-хубава жена. Не казва ли ѝ той: „Е, ще потърпиш малко, нали знаеш, че аз залюбих, ще си намериш друг“. Туй не е разбиране на Любовта. Туй е любов само по форма, но не и по съдържание. Аз намирам, че този обесеният цар, и той не е бил много умен. Той не трябваше да даде властта на жена си и да чака, а трябваше да си вземе паспорт и да ѝ каже: „Ще ти дам властта за 3 дни, но в това време ще отида в странство и ако има нужда от мене, ще ме викаш, ако няма нужда, ще управляваш, както знаеш“. Умен трябва да бъде той. А той седи и чака какво ще направи жена му. Ето къде е погрешката. Следователно ние някой път не проявяваме своята любов, а очакваме. Мъж, който от жена си очаква това благо, е окачен на въже; и жена, която от мъжа си очаква това благо, е окачена на въже. Все на въже са окачени.

Който люби,
НБ - София, 2.12.1923г.